• Газови връзки: с България (внос на газ от Русия), с Турция (внос на газ от Русия) и термин за втечнен газ (внос на газ от Алжир).
• Годишен внос прибизително 4 млрд куб.м. от които 85% внос от Русия.
• Гърция е оптимизирала доставките си, като възможността за внос от Алжир гарантира добри цени на основния внос от Русия. Оттук интересът на Гърция в бъдеще е само от транзитни такси от международни газопроводи с чуждестранно финансиране.

Аналогично състояние наблюдаваме в съседна Турция:

• Газопроводи: с Русия (газопровод Син поток), с Иран, с Азербайджан и 3 терминала за втечнен газ (внос на газ от Алжир).
• Газови връзки: с България (внос на газ от Русия), с Гърция (за износ).
• Годишен внос прибизително 38 млрд куб.м. от които 57% внос от Русия, 18% от Иран, 9% от Азебайджан и 16% втечнен газ от Алжир.
• Турция е оптимизирала вноса си и притежава реален потенциал за транзит към Европа от основни източници като Русия, Азербайджан и Иран.  Оттук интересът на Турция е към най-изгодни предложения (включително с нейно финансово участие) за транзитни газопроводи с цел транзитни такси и реекспорт.

Веднага става видно изключитено неизгодното положение на България:

• При годишна консумация от 3 млрд куб.м. вносът възлиза на 2,5 млрд куб.м. на 100% от Русия.
• Географски България няма пряк достъп до алтернативни източници (за разлика от газопроводите на Турция) или за ефективни терминали за втечнен газ (виж Гърция и Турция).
• Като консумация и като финансови възможности България няма възможност да генерира интерес от страна на Гърция или Турция за съвместни проекти чрез които да постигне диверсификация спрямо 100%-вата си зависимост от Русия.
• Абсурдността на присъщите ни държавни, икономически и партийни „политики“ резултира или в участие в икономически нереални  енергийни проекти или до изключването ни от малкото реални такива.

На какво може да разчита България и кои са правилните решения:

• България единствено може да разчита на проучването и експлоатацията на собствени находища на както природен, така и на шистов газ.
• България  еднозначно има интерес от транзитни такси от интернационани енергийни проекти с чуждестранно участие за които трябва да създаде най-конкурентноспособни условия и които следва недвусмислено да защитава до успешното им реализиране.
• Незабавно трябва да се преустанови абсурдната комбинация от псевдо дискусии (политически, партийни, икономически, екологични, експертни и други такива) довели до спирането на разработването на собствените ни енергийни източници и до провала на всички потенциални международни проекти.

Това е една от решителните реални реформи, които незабавно следва да се реализират от афишираните като „реформаторски“ парламентарно мнозинство и правителство.